Dec 2, 2011, 1:30 PM

Въпроси

  Poetry » Love
855 0 0

Каква е тази сила страшна?

Какъв е тоз' порой във мен?

Измива той душата прашна,

но дави утрешния ден...

Какъв е този силен тътен,

разбиващ моето сърце?

Какъв е този дух безплътен,

галещ ме като с перце???

Каква е тази сила страшна,

каква е тази участ зла,

и как така душата прашна 

покой не среща сред прахта?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Пейкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...