Снегът вали
и улиците кални стават чисти,
кой душите наши ще изчисти
от бурените жилави на злото?
Снегът звънти,
този звук взривява тишината,
може ли да взриви вината
за оставен дом далеч и родна стряха?
Снегът блести,
натрупан обилно по земята,
къде са нашите мечти
за добро и гордо вдигнати глави?
Снегът ще се стопи,
ще дойде пролет, отново всичко
ще е пъстро и зелено...
Отговорите къде са?...
© Виктор Добрин Димитров All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
