Въпроси, хиляди въпроси,
какво сме имали и има ли го още,
дали е нужно някому да се тормозим
в безкраен низ от тъжни нощи.
Обичаш ме с красиви думи,
а мразиш ме с(ъс) необмислени дела,
един път галиш влюбено плътта ми,
а после разрушаваш ми света.
Къде е смисълът на тази саможертва,
не я намирам, даже денонощно да я търся,
за сетен път отчаяно си давам клетва
завинаги от теб и егоизма ти да се отърся.
© Енигма All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
