Mar 27, 2008, 7:36 AM

Въпросително

  Poetry » Love
1.4K 0 4
На кого говориш?
Ще те чуе ли избраният
от тълпата, скрита в мен?
Нима не знаеш,
за престъпника,
поета,
въздържателя
и пияния обезверен?
Кой поел е руля?
Докога ли ще е капитан?
Многоличие,
събрано в шепа прах.
Какво ли искам?
Как да знам,
към какво съм устремен?
Как ли безпристрастно,
да решавам за съдбите в мен?
Но, чакай!
Чувам тихото съгласие,
че до един сме влюбени.

В теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • е явно ще трябва и да я поделите
    поздрави!
  • Страхотен стих! Браво!
    Хубаво казано и написано!
    с обич, Стоян.
  • Многоличие,
    събрано в шепа прах.
    Точно там е многоличието!
    Поздрав за този стих!
  • Много хубаво написано!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...