Върху релсата... (...)
Върху релсата...
И пак на път...
но не със влака.
Раздялата - голяма смърт.
Навъсен в колелата трака
Дубай, Пустинята, Страхът.
Всеки следващ рейс е по-нагорно.
Крещи срещу му всяка моя клетка.
В очите зле прикритите сълзи минорно
размиват дните ми мизерни зад решетка.
И пак на Път.
Живот не чакам.
Ни Заеми, ни Клетви, ни - Лъжи!
Там, върху релсата, от детството петака,
размачкван във душата ми тежи...
#
И пак на Път.
За кой ли път...
2 Май 2006, Фуджейра.
© Симеон Дончев All rights reserved.
