И пак на път... но не със влака. Раздялата - голяма смърт. Навъсен в колелата трака Дубай, Пустинята, Страхът.
Всеки следващ рейс е по-нагорно. Крещи срещу му всяка моя клетка. В очите зле прикритите сълзи минорно размиват дните ми мизерни зад решетка.
И пак на Път. Живот не чакам. Ни Заеми, ни Клетви, ни - Лъжи! Там, върху релсата, от детството петака, размачкван във душата ми тежи... # И пак на Път. За кой ли път...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Много ми хареса!