Oct 3, 2009, 9:40 PM

Върни ми

  Poetry
1.5K 0 2

"Върни ми "

Красива облицовка, счупена на две,
застинала реалност на моето лице.
Сринато щастие от един инат,
щом го няма, загубен е светът.

Силен трус разтърси душата,
преобърна я към самотата.
Стенещ глас със звук на камбана,
крещи и ме спира като забрана.

Не мога да продължа - боли ме,
падам, но не ставам пак.
Моля те аз, помогни ми,
Боже, искам твоя малък знак.

Дай ми смисъл да живея
и за щастието пак да закопнея.
Любим човек да намеря
и за живота пак да зажаднея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът е хубав, поздрав от мен!
    А ти ставай и потърси, нека малко му помогнем на Бог, че ако всички кажем "Дай"....
  • имай надежда... всичко ще се нареди както трябва =) 6 от мен

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...