Apr 19, 2007, 2:12 PM

Върни ми крилете

Poetry

775 0 1

Върни ми крилете,
без тях не мога,
искам пак да съм дете,
писна ми от тази злоба...

Хайде, хвани ми ръката,
да пообиколим Земята!
Знаеш, аз приказки много зная,
седни да ти разкажа...

Имало едно време...
Еех, едно време е било!
Има и пак, нима?
А, права си, има,
нали ние сме сега и тук!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kazanova (Любовник)

Знаеш ли, труден човек съм понякога, а заповедната форма не ми влияе никак добре... Май подтекста си го обърнал някъде към тъмни посоки, на теб как ти звучи това:
"Върни ми крилете,
без тях не мога,
искам пак да съм дете,
писна ми от тази злоба..."
...
Знай само, че никак не окриляваш, а лош навик ми е, не понасям тесногръдието. Ако искаш и ти помисли, ако не искаш недей...

2007-04-21T16:17:36+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0