19 апр. 2007 г., 14:12

Върни ми крилете

Поэзия

777 0 1

Върни ми крилете,
без тях не мога,
искам пак да съм дете,
писна ми от тази злоба...

Хайде, хвани ми ръката,
да пообиколим Земята!
Знаеш, аз приказки много зная,
седни да ти разкажа...

Имало едно време...
Еех, едно време е било!
Има и пак, нима?
А, права си, има,
нали ние сме сега и тук!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kazanova (Любовник)

Знаеш ли, труден човек съм понякога, а заповедната форма не ми влияе никак добре... Май подтекста си го обърнал някъде към тъмни посоки, на теб как ти звучи това:
"Върни ми крилете,
без тях не мога,
искам пак да съм дете,
писна ми от тази злоба..."
...
Знай само, че никак не окриляваш, а лош навик ми е, не понасям тесногръдието. Ако искаш и ти помисли, ако не искаш недей...

2007-04-21T16:17:36+03:00

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0