Jun 6, 2012, 3:20 PM

Върни се!

  Poetry » Love
598 0 0

 

 

ВЪРНИ СЕ!

 

 

Не ми дари усмивката си днеска,

не ме попита с топъл поглед как съм,

не ми прочете анекдоти от изрезки,

но аз отново тръпнеща те чакам!

 

 

И пак пренасям бързо мисълта си

към теб и към отминалите дни

и с трескавия спомен, със кръвта си

те моля само да се върнеш ти!

 

 

Недей така жестоко ме ранява,

когато в мен бушува океан!

Помни, че чувствата не се каляват,

пред тях умът отстъпва разпилян.

 

 

И колкото да искаш да си силен,

и с колкото и воля да пращиш,

безсилен тук оставаш, запомни го,  

готов на любовта си да простиш!

 

 

Върни се затова, не ме измъчвай,

със нежност спри безумните вълни,

тогава те, в смирение заключени,

сами ще разрешат да ги плениш!

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сафия Сандерс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...