ВЪРНИ СЕ!
Не ми дари усмивката си днеска,
не ме попита с топъл поглед как съм,
не ми прочете анекдоти от изрезки,
но аз отново тръпнеща те чакам!
И пак пренасям бързо мисълта си
към теб и към отминалите дни
и с трескавия спомен, със кръвта си
те моля само да се върнеш ти!
Недей така жестоко ме ранява,
когато в мен бушува океан!
Помни, че чувствата не се каляват,
пред тях умът отстъпва разпилян.
И колкото да искаш да си силен,
и с колкото и воля да пращиш,
безсилен тук оставаш, запомни го,
готов на любовта си да простиш!
Върни се затова, не ме измъчвай,
със нежност спри безумните вълни,
тогава те, в смирение заключени,
сами ще разрешат да ги плениш!
© Сафия Сандерс All rights reserved.