Feb 25, 2010, 7:28 PM  

Върни се, миг 

  Poetry » Love
601 0 2

Върни се, миг

                           

                    ”О, миг, поспри...”

 

Безлунна нощ... Настъпва зима – 
смразява с ледена вълна.
Прокашлят се звездите, стинат,
сънуват пролетни ята.

Очи тревожно аз притварям –
съзирам лятото в нощта.
Ти идваш в мислите неканен.
Възраждаш жадно любовта.

Ръцете виждам – неспокойни,
държат цигарата със страст.
Духа ти срещам – буен, зноен,

залутан вечно и незрящ.

Забравена, ръмжи вратата.
Душите ни разделя с вик.
Връхлита зимата зъбчата.
И няма те... Върни се, миг!

 

 

© Плами All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??