Върни се, миг
Върни се, миг
”О, миг, поспри...”
Безлунна нощ... Настъпва зима –
смразява с ледена вълна.
Прокашлят се звездите, стинат,
сънуват пролетни ята.
Очи тревожно аз притварям –
съзирам лятото в нощта.
Ти идваш в мислите неканен.
Възраждаш жадно любовта.
Ръцете виждам – неспокойни,
държат цигарата със страст.
Духа ти срещам – буен, зноен,
залутан вечно и незрящ.
Забравена, ръмжи вратата.
Душите ни разделя с вик.
Връхлита зимата зъбчата.
И няма те... Върни се, миг!
© Плами All rights reserved.
