Отново трагедия ни сполетя...
Детски плач чува се в тъмнината...
"Татко, върни се!"- извиква му душата!
"Къде си?!"- крещи ли, крещи...
"Трябва да си до мен!"
Но вече е невъзможно...
Смъртта отне му го жестоко!
Камбанен звън чува се в тишината...
Сълзи разнасят се в мъглата...
Детските ръце, треперещи,
поднасят цветята...
Очите, плачейки, прошепват:
"До мен бъди! Върни се, мили татко!"
© Илиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
