Отново трагедия ни сполетя...
Детски плач чува се в тъмнината...
"Татко, върни се!"- извиква му душата!
"Къде си?!"- крещи ли, крещи...
"Трябва да си до мен!"
Но вече е невъзможно...
Смъртта отне му го жестоко!
Камбанен звън чува се в тишината...
Сълзи разнасят се в мъглата...
Детските ръце, треперещи,
поднасят цветята...
Очите, плачейки, прошепват: ...