Върви при друга
Веднъж в яда си ти ми рече -
Върви при друга вече.
Сърцето си заключвам
със тебе аз приключвам.
„Ужасен ужас“! Край!
Ще приключи моят Рай!
Изглежда имаме проблем
дано да не е той голем!
При тебе искам да остана,
за да крачим в бъдещето двама.
Защо не мога да замина?
Ще изложа не една причина.
Първата от тях е красотата.
Тука ти си с преференция
нямаш ник’ва конкуренция.
Сек’ви нимфи и принцеси,
даже миски с „Мерцедес“-и
гледат тъжно из под вежди
ти отне им всичките надежди.
И не се обсъжда тук въпроса
ти си ПРЕЛЕСТ ЗЛАТОКОСА!
Добротата пък е номер две.
Складирана е в твоето сърце.
Тук ресурса е огромен
няма нужда да съм скромен.
Ти раздаваш и не жалиш
и не искаш да се хвалиш.
Мат’ряла не скъпиш
на всеки ти ще угодиш.
При тебе всички тичат
и много, много те обичат
А приказните феи са самотни
тихо плачат безработни.
Най-накрая светлината.
Тя извира от душата.
Този източник е вечен.
Дълго ще огрява пътят млечен
и без всякакво съмнение
ще блести и в друго измерение.
Тя струи от теб безспир
вижда се на длъж и шир
Ти искриш, не си играеш.
Галиш нежно, не се маеш.
От тебе се зареждам
друга не поглеждам.
Тъй, че никъде не заминавам
тук при теб завинаги оставам.
Обещавам, честна пионерска
и заклевам ти се днеска,
че ще папкам и ще слушкам
щото искам вечно да те гушкам.
© Владимир Владимирович All rights reserved.
!
