Върви си, дявол да те вземе!
В сянката ми безследно потъни!
Не искам да си вече мое бреме!
Образа ми в коварността си удави!
Душата ми отдавна ти отрови
с отровата на яростния плач.
Под кожата ми рани кървави оголи -
ти успя, верен мой палач!
В омразата си яростно изгарям.
През сълзи от болка пак крещя,
но и теб да те боли ти обещавам,
дори в пламъци - ако трябва - да горя.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up