Върви си, дявол да те вземе!
       В сянката ми безследно потъни!  
       Не искам да си вече мое бреме!  
           Образа ми в коварността си удави!  
 


 Душата ми отдавна ти отрови
 с отровата на яростния плач. 
         Под кожата ми рани кървави оголи -
       ти успя, верен мой палач!             




      В омразата си яростно изгарям.    
     През сълзи от болка пак крещя,   
         но и теб да те боли ти обещавам,     
        дори в пламъци - ако трябва - да горя.