Върви си!
Върви си
Върви си любов моя,
върви и не се обръщай.
Не ме гледай че плача,
а продължи.
Опитах се в сърцето ти
малко любов да влея.
Опитах се, но ти си камък,
скрит от красива външност.
Колко тичах след теб,
колко те молих да дойдеш при мен,
но твоята гордост край няма.
За мене ти остана човек без сърце,
човек без мечти и чувства.
Ти си по-студен и от леда,
по - жесток и от най-мъчителната
смърт,
по - изкуствен и повърхностен
от всички хора на света.
А дали това наистина си ти?
Или отвътре си нежен,
романтичен и много изстрадал?
Не знам какво видях в теб,
не знам какво толкова ме плени?
Но знам, че те обичам,
знам, че те желая.
И много искам да ти кажа:
"Колко трудно е да обичаш,
да нямаш минутка покой,
когато знаеш, че този, когото обичаш,
никога не ще бъде твой!"
на Митко/OVER/
Много истинско...