5 sept 2005, 15:51

Върви си!

  Poesía
1.2K 0 4

 Върви си

Върви си любов моя,
върви и не се обръщай.
Не ме гледай че плача,
а продължи.
Опитах се в сърцето ти
малко любов да влея.
Опитах се, но ти си камък,
скрит от красива външност.
Колко тичах след теб,
колко те молих да дойдеш при мен,
но твоята гордост край няма.
За мене ти остана човек без сърце,
човек без мечти и чувства.
Ти си по-студен и от леда,
по - жесток и от най-мъчителната
смърт,
по - изкуствен и повърхностен
от всички хора на света.
А дали това наистина си ти?
Или отвътре си нежен,
романтичен и много изстрадал?
Не знам какво видях в теб,
не знам какво толкова ме плени?
Но знам, че те обичам,
знам, че те желая.
И много искам да ти кажа:
"Колко трудно е да обичаш,
да нямаш минутка покой,
когато знаеш, че този, когото обичаш,
никога не ще бъде твой!"

на Митко/OVER/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...