Sep 9, 2005, 8:10 PM

Върви си

  Poetry
1.5K 0 0
Върви си...
По пътя, по който си отиваш
ще пъплят моите сълзи,
ще запълнят твоите следи,
както вълната милва брега
и крие стъпките на всички ни.
По друг път тръгни..
Пак до мен ще стигнеш
унил, тъжен, пак ще ми простиш
ще хвърлям камъни по тебе,
за да виждам накъде бягаш.
Ще стъпвам по тях,
и подире ти ще пълзя,
за да не бъда безпътна.
Ти само бързай,
за да стигнем далеч...
двамата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...