9 sept 2005, 20:10

Върви си

  Poesía
1.5K 0 0
Върви си...
По пътя, по който си отиваш
ще пъплят моите сълзи,
ще запълнят твоите следи,
както вълната милва брега
и крие стъпките на всички ни.
По друг път тръгни..
Пак до мен ще стигнеш
унил, тъжен, пак ще ми простиш
ще хвърлям камъни по тебе,
за да виждам накъде бягаш.
Ще стъпвам по тях,
и подире ти ще пълзя,
за да не бъда безпътна.
Ти само бързай,
за да стигнем далеч...
двамата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...