Вървя
Вървя онемяла сред гласове заглушени,
вървя ослепяла сред погледи черни,
прегърнала в себе си, сякаш стаени,
умират поредните бедни надежди.
Вървя през път със тръни обсипан,
запрашен от ветрове побеснели
и зная от звездите е сякаш орисан
да бъде изтъкан от фалшиви дантели.
Вървя и не спирам сломена от другите,
уплашена сякаш от магия прокобна,
разлиствам мислите си сгушена
и началото далечно бавно си спомням.
А пътят се вие, през дати минава,
зарива се в мене... не ме подминава,
оплита душата, разкъсва ме бавно,
потъвам във него... проклинам бездарно.
© Силвия All rights reserved.
