Jul 30, 2019, 9:28 PM

Вървя към теб 

  Poetry » Love
538 1 4

Вървя към теб и скоро ще пристигна -

ти недей затваря входната врата.

Зад мен остана планина солидна

от пропиляно време, грешки, самота...

 

На пътя не излизай, духат ветрове сега,

а ти си гола, крехка като трепетлика.

Прикрий умело в себе си топлика -

съхрани го от очите на света.

 

В дланите си нося  топлина –

пазих я  заключена във сейф.

При теб е ключът, скоро ти го подарих 

в паметната полунощна тишина.

С устни  сълзите ти изтрих –

от очите разпиля се светлина…

 

© Кирил Тенджов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, brinne! Зарадва ме!
  • Знам я, но си беше скътана някъде,
    хлапако с кърпата в раклата!!!
    Много хубаво пишеш!
  • "топлика" - топлината, радостта, щастието, което струи от човека, когато обича. Такъв смисъл съм вложил в думата и ми дойде съвсем естествено, без да я търся! Благодаря!
  • "топлика"? много красиво! Поздрав!
Random works
: ??:??