Вървя към теб
Вървя към теб и скоро ще пристигна -
ти недей затваря входната врата.
Зад мен остана планина солидна
от пропиляно време, грешки, самота...
На пътя не излизай, духат ветрове сега,
а ти си гола, крехка като трепетлика.
Прикрий умело в себе си топлика -
съхрани го от очите на света.
В дланите си нося топлина –
пазих я заключена във сейф.
При теб е ключът, скоро ти го подарих
в паметната полунощна тишина.
С устни сълзите ти изтрих –
от очите разпиля се светлина…
© Кирил Тенджов All rights reserved.
