Във огледалото
Във огледалото на чувствата ти виждам:
една сърна от вълчи погледи ранена,
изгубило се в полета си малко птиче
и вещица - на кръст любовен изгорена.
Във огледалото на мислите ти виждам:
вървящо по въже - оголен нерв момиче,
съблечена от тиха нежност мъжка риза,
сълза, която във душата си се стича.
Във огледалото страстите ти виждам:
утроба, виеща сред дяволи красиви,
откъснато, разцъфнало в снега кокиче,
очакване за стих във рана вечно жива.
Във огледалото на лудостта ти виждам
как друга лудост пие уморена вярност.
И времето с вълненията в дъх приижда...
крещят видения, изпадащи в реалност.
© Михаил Цветански All rights reserved.
