Aug 14, 2007, 10:10 AM

Въздишка от любов

  Poetry
1.5K 0 4
Без мисъл си родена ти - 
живееш без живот... но пак твориш!
 Жадуваш да те обичат, боготворят,
но пак стърчиш сама във своя свят.
 Недей ме кара да те назовавам -
не искам себе си да унижавам.
Бясна съм ти зарад твойта сила,
да накараш някой да се "взира".
 Ах, безмислена Въздишке,
по теб въздишам от любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Д All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...