Aug 14, 2007, 10:10 AM

Въздишка от любов

  Poetry
1.5K 0 4
Без мисъл си родена ти - 
живееш без живот... но пак твориш!
 Жадуваш да те обичат, боготворят,
но пак стърчиш сама във своя свят.
 Недей ме кара да те назовавам -
не искам себе си да унижавам.
Бясна съм ти зарад твойта сила,
да накараш някой да се "взира".
 Ах, безмислена Въздишке,
по теб въздишам от любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Д All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...