Въздишка по морето
...
(това не са точки,
а полепнали по листа морски песъчинки)))
... Говорим, говорим,
но нещо неказано все ни тревожи, стиска ни гласните струни: по-нататък не може, по-нататък са другите думи.
И когато изпращаме някого и в пръстта го положим, той става чертата: по-нататък не може, по-нататък са други нещата.
До морето – просто спрем и замлъкнем. И ума, и очите ни вземе. Оставя ни дъх, само колкото да въздъхнем: по-нататък не може, по-нататък е другото време.
... Говорим, говорим,
но нещо неказано все ни тревожи, стиска ни гласните струни: по-нататък не може, по-нататък са другите думи.
И когато изпращаме някого и в пръстта го положим, той става чертата: по-нататък не може, по-нататък са други нещата.
До морето – просто спрем и замлъкнем. И ума, и очите ни вземе. Оставя ни дъх, само колкото да въздъхнем: по-нататък не може, по-нататък е другото време.
© Райчо Русев All rights reserved.
