Dec 26, 2004, 5:32 PM

Възпалението на света

Poetry

997 0 3

Възпалението на света

Раната е замърсена.
Да,да,мръсната рана -
умората.
Шегичките на мъртвите черни гълъби,-
неистинската ми същност.
Проклетата рана е възпалена!
Триони режат тялото.
Светофари режат от вярата.
Младата кръв е замърсена...
Готов ли си за операция?
-Той е в упойка!Режи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

galentina (Галина Златева)

Уау! Страхотно виждане имаш! И смислено въображение ако мога така да се изразя. Понякога и мен ме прихващат едни големи Несъгласия с положението на света и тогава си го изкарвам на невинните листи! Но ти го правиш много сполучливо! Поздравления! 6

2005-01-26T17:21:42+02:00
vran_gran (Константин)

Гениално.

2004-12-28T20:02:14+02:00
Lanfear (Емма)

"Светофари режат от вярата."... Много добре казано

2004-12-27T15:25:32+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0