Възпоменание за Левски
Почитаме ли днес героите си –
герои безсмъртни и прославни,
или в нерадостите на живота си
сме ги завинаги забравили?
Гордеем ли се със историята
си, или сме я веч зачеркнали
и във забрава тежка на земята
дълбоко сме я ний погребали?
Във ежедневието наше сиво,
в борбата тежка за насъщния,
забравяме за свято, свидно – мило -
отдали сме се на проклятия.
И хулим злобно всичко родно, скъпо.
И озлобени ний се ръфаме.
Разединени, чужди злъчно – тъпо,
се грозно клеветим до втръсване.
Едва ли не за Ботев и за Левски
не бихме компромати спретнали.
Да можехме пред паметника – Невски,
отново бихме ги обесили.
За свободата в дните ни комерсиални
живот и радости да погребеш
е глупост. Кухи и наивни, и празни
са думите: »за правда да умреш»
Прости, Апостоле на свободата,
че споменавам името ти с` скръб,
но хора без, без скрупули в душата
откраднали са бюста ти за скрап.
Че днеска някой друг хаджи Иванчо,
отрепка долна, тънеща във смрад,
безнравствен, хитър – гаден сополанко,
безсрамно пак осъжда те на смърт.
Но ти, Апостоле на свободата,
ела и покажи ни как се мре
за род, Родина и за истината свята,
как с чест и със достойство се живей.
Ела във тоз вертеп на тъмнината,
народът де линей и гине в глад,
ела и възцари ти светлината
над греховния ни и покварен свят...
Че със Родината ни скъпа, свята,
се разпореждат мутри и крадци
и ред, законност, сигурност и правда
не струват днеска пукнати пари...
Завета чист ти носим във сърцата
и знаем ний какво е да умреш
за правда свята и за свободата,
и да възкръснеш в пламък и копнеж...
Че нас Родината ни днеска чака
с дела, с копнежи, вяра и любов
и в сълзи тя очите си изплака
по нас, децата на живота нов...
© Христо Оджаков All rights reserved.
