Apr 22, 2009, 7:56 AM

Вземи от моята магия

  Poetry » Love
793 0 1

(дует с Фалчето)

 

Дали има вътре в нас нещо магическо,
което да отключва черната ни страна?
Или има нещо мъничко, зло, епическо,
което ни дарява бързо със тъмнина?

Злата сила, която все ни въздига,
която ни дава този вътрешен мрак.
И отново ни дава тази мощна сила,
и този сребърен магически прах.

Ще ми позволиш ли твоя вещица да бъда,
с кошничка от моя чудодеен прашец?
Защото ти се поддаваш на магия, скъпи,
и отвътре има нещо, което те яде.

Нима магията ти тъй чудна е велика?
Позволи ми да докосна твоето сърце.
Преди време много като теб разбиха
всичко светло, което криех в мен...

Не крий се ти от мене мили! Ела, ела!
До моите нежни устни ти се докосни.
Когато приключим с тази сладка игра,
от очите ти най-после ще валят искри.

В твой плен съм аз, Магьоснице неземна.
И на твоята красота, съм роб навеки.
Защо ми отне толкова време да прогледна
и да открия себе си в твоите пътеки...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Не крий се ти от мене мили! Ела, ела!
    До моите нежни устни ти се докосни.
    Когато приключим с тази сладка игра,
    от очите ти най-после ще валят искри." Поздрави от мен! Допадна ми.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...