(дует с Фалчето)
Дали има вътре в нас нещо магическо,
което да отключва черната ни страна?
Или има нещо мъничко, зло, епическо,
което ни дарява бързо със тъмнина?
Злата сила, която все ни въздига,
която ни дава този вътрешен мрак.
И отново ни дава тази мощна сила,
и този сребърен магически прах.
Ще ми позволиш ли твоя вещица да бъда,
с кошничка от моя чудодеен прашец?
Защото ти се поддаваш на магия, скъпи,
и отвътре има нещо, което те яде.
Нима магията ти тъй чудна е велика?
Позволи ми да докосна твоето сърце.
Преди време много като теб разбиха
всичко светло, което криех в мен...
Не крий се ти от мене мили! Ела, ела!
До моите нежни устни ти се докосни.
Когато приключим с тази сладка игра,
от очите ти най-после ще валят искри.
В твой плен съм аз, Магьоснице неземна.
И на твоята красота, съм роб навеки.
Защо ми отне толкова време да прогледна
и да открия себе си в твоите пътеки...
© Христо Андонов All rights reserved.
До моите нежни устни ти се докосни.
Когато приключим с тази сладка игра,
от очите ти най-после ще валят искри." Поздрави от мен! Допадна ми.