Вземи сърцето ми,
туптяща топка,
вливаща в мен живот -
създай ме отначало.
Разтърси ме,
събуди ме с думи,
с вик от златна катедрала -
душата ми е стих, ти запомни го.
Вземи сърцето ми,
крещяща топка,
под ноктите ти скърца и скимти -
унищожи ме, както ме създаде... и върви.
© Радосвета Петрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
