Вземи сърцето ми,
туптяща топка,
вливаща в мен живот -
създай ме отначало.
Разтърси ме,
събуди ме с думи,
с вик от златна катедрала -
душата ми е стих, ти запомни го.
Вземи сърцето ми,
крещяща топка,
под ноктите ти скърца и скимти -
унищожи ме, както ме създаде... и върви.
© Радосвета Петрова All rights reserved.