Взрив
11. 03. 2007
Взривява вените ми огън,
престъпно бързо и опасно,
обхваща клетките ми болни,
неукротим и неподвластен.
Проникнах с поглед през плътта ти,
намерих те и се събудих,
опияних сe от дъха ти
и правилата си изгубих.
Беснее огнена стихия,
към тялото ти ме увлича.
На бавни глътки искам да те пия
красиво искам ти да ме обичаш.
И с дързостта на развратница
разрушавам всякакви граници,
не внимавам и отново създавам
арОгантно написани страници
Чувствам! Гори твойто тяло
и тръпнат твойте ръце...
не за мен! Не за мен! Поначало
вечно бърка мойто сърце.
И ме хвърля в едни състояния,
от които много боли,
и ме давят погрешни желания,
и ме блудсват погрешни мечти.
Не бива да те докосвам,
не искам да се предам,
на себе си се ядосвам
и после все ме е срам.
Погалих ръцете ти с поглед
и устните - със мечти,
потърсих при тебе отдих
а ти адът ми посвети...
Престъпно, дръзко ти направих
безсрамно предложение,
но ти не искаш да забравиш
общественото мнение.
Нощта възбужа откровения
във пламналата ми душа.
не ми е нужно опрощение -
аз искам с теб да съгреша
и да те любя до припадък...
Да ме продъни в дън земя,
събуден от гласът ти сладък,
мотивът да съм пак жена.
© Цвети Пеева All rights reserved.
