Взрив
Взрив
Ако разхвърля книгите и мухъла от мъдрост
и времето ги нареди в божествен словоред,
ако разместя къщите с бетонени отвърстия,
и горният Йерусалим се върне в пеещ карусел;
ако наметна грубия паваж с кашмир
и локвите са купи шоколадов мус;
ако в мечта излян обърна еднорога в лик,
спасен от цирка върху детска книжка...
ако в печатите от стъпки разпозная
неговия екот – анданте и дактил,
римуващ жиците и глъхнещ до сърцето;
ако върхари мъжки дигнат рамене и
торсовете на титаните на Гея
пробият битовия кръг в геената;
ако в студа на зимата и опелото
на тия дрипави листа се случи чудо:
метаморфозите на еднорога ще започнат...
убиваме от смях хартиената мъдрост
и ролите обесваме на жартиери;
пламти неверието в гривата от слънце,
копитата са още цели – перси картагенни,
надигат се и небосвода рият... това е ядрен взрив,
парчетата от пъзела си идват по местата:
с начало – аз и епилогът - ти. Жребецът от любов
е съвършен. А ти си тук, до мен -
епическа поема с хепи енд, поанта вис виталис,
която ме спасява от сюжета. Алба преди изгрев...
Пряпорец в небето. Изгарям зимата.
Целуваме се...
© Златина Георгиева All rights reserved.
