Взрив

Ако разхвърля книгите и мухъла от мъдрост

и времето ги нареди в божествен словоред,

ако разместя къщите с бетонени отвърстия,

и горният Йерусалим се върне в пеещ карусел;

ако наметна грубия паваж с кашмир

и локвите са купи шоколадов мус;

ако  в мечта излян обърна еднорога в лик,

спасен от цирка върху детска книжка...

ако в печатите от стъпки разпозная

неговия екот – анданте и дактил,

римуващ жиците и глъхнещ до сърцето;

ако върхари мъжки дигнат рамене и

торсовете на титаните на Гея

пробият битовия кръг в геената;

ако в студа на зимата и опелото

на тия дрипави листа се случи чудо:

метаморфозите на еднорога ще започнат...

убиваме от смях хартиената мъдрост

и ролите обесваме на жартиери;

пламти неверието в гривата от слънце,

копитата са още цели – перси картагенни,

надигат се и небосвода рият... това е ядрен взрив,

парчетата от пъзела си идват по местата:

с начало – аз и епилогът - ти. Жребецът от  любов

е съвършен. А ти си тук, до мен -

епическа поема с хепи енд, поанта вис виталис,

която ме спасява от сюжета. Алба преди изгрев...

Пряпорец  в небето. Изгарям зимата.

Целуваме се...