Стъклена (Момичето с маска) Стъклена (Момичето с маска)
5
May 14, 2007, 11:26 PM

Я, сърце!

  Poetry
1.4K 0 3
Я, сърце!


Сврака проскубана нещо съзряла -

бляскаво, прозрачно стъкълце.

Радостно трепнало

алчното, сврачешко лице.

И просто така, на игра -

счупила съкровището си на две.

Отегчена отлетяла и горкото стъкълце

изтупкало едва, преди вечно да замре.

А птицата проклета така и не разбрала -

това било едно сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момичето с маска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0