May 7, 2007, 3:41 PM

Яйцата

  Poetry
759 0 3


Яйцата


Един Ден. Мъртвило по кораба.
Здраво зачохлени... Сън...
Празник... Няма ни радост, ни музика.
Вахтата само се влачи навън...


Великден. Към обед - пробуждане.
Слънцето жарко прегаря кръвта.
Чукаме здраво(!)... Яйцата. Прокудени,
стиснали в шепите дом, самота.


Един ден - Негово Величество.
Нехайно прескочи морето и нас.
Пo телефон и E-MAIL се заричаме:
"Друг път ще бъдем(!),
на светлия празник със Вас!"                 
             
15 Април 2001

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...