7.05.2007 г., 15:41

Яйцата

765 0 3


Яйцата


Един Ден. Мъртвило по кораба.
Здраво зачохлени... Сън...
Празник... Няма ни радост, ни музика.
Вахтата само се влачи навън...


Великден. Към обед - пробуждане.
Слънцето жарко прегаря кръвта.
Чукаме здраво(!)... Яйцата. Прокудени,
стиснали в шепите дом, самота.


Един ден - Негово Величество.
Нехайно прескочи морето и нас.
Пo телефон и E-MAIL се заричаме:
"Друг път ще бъдем(!),
на светлия празник със Вас!"                 
             
15 Април 2001

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...