Януари
Морето бляскаше
със бяло -
във инак синята си самота.
И тихо пляскаше
със пяна -
копирайки подоблачната синева.
Морето искаше
навярно -
да вземе въздуха презрян.
И плахо драскаше
с ръце сковани -
по бриза капки в ин и ян.
Морето дишаше
почти полярно -
издишайки солените въздишки по брега.
И в страх записваше
прошепнатите тайни -
а после ги заливаше и давеше в тъга.
Морето бляскаше
със тяло -
изтръгнато през женствената красота.
И леко плисваше
възпяло -
изплакана, тъкана с пръсти, тишина.
© Северина Даниелова All rights reserved.
