selene727 (Северина Даниелова)
129 1330
Apr 13, 2014, 12:01 AM

Януари 

  Poetry » Landscape
478 0 10

Морето бляскаше
със бяло -
във инак синята си самота.
И тихо пляскаше
със пяна -
копирайки подоблачната синева.

Морето искаше
навярно -
да вземе въздуха презрян.
И плахо драскаше
с ръце сковани -
по бриза капки в ин и ян.
 
Морето дишаше
почти полярно -
издишайки солените въздишки по брега.
И в страх записваше
прошепнатите тайни -
а после ги заливаше и давеше в тъга.                 

Морето бляскаше
със тяло -
изтръгнато през женствената красота.
И леко плисваше
възпяло -
изплакана, тъкана с пръсти, тишина.

© Северина Даниелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??