Омая ме и сякаш в приказка попаднах.

“Кой е той и откъде дойде?”

Това са въпроси, които измъчват ума ми

не от една нощ или от две.

Вървя след него, а полунощ минава.

Навън е тихо, но не се страхувам, защото той е с мен.

Красиво е, че даже и вълшебно.

Попаднала съм в приказка, но оттук нататък не зная накъде.

Почти повярвах, че е истинско.

И даже след като се събудих,

продължих да търся него и да вярвам в приказки от нощи хиляда и една.

Неговите очи са като изумруди, този магьосник прави в сърцето мое чудеса.

При мен любовта пристъпва тихо

и трудно проправя си пътека в моето сърце.

А той дойде за кратко и ме омая

и после пак замина, но не зная накъде… 

Изгубих се в мечтите му

или той изгуби се в моите…

В сърцето ми тази вечер е тихо,

защото сега останали са само спомените.