Jan 27, 2009, 4:45 PM  

Yiruma

  Poetry » Love
971 0 5

писана по един шедьовър на Yiruma

Yiruma - River Flows in You

http://www.youtube.com/watch?v=rhN7SG-H-3k

 

 

 

Звукът от вибрациите на струните

се спускаше със нежност по клавишите,

ситуация, в която даже думите

няма как да се опишат...

... И аз бях там и аз заглъхнах

от музиката, дето в мене сложи,

чувството  на жалкото „не можене",

чувството да бъда в подножието.

Но бликах от съзвучия и соло,

които ти събличаха душата,

искрена, невинна, чисто гола,

стенеща от болка в земята ми.

.

И мислех, че е мое задължение

често да съм твоя композитор,

но усещах истинско презрение,

щом прекрачвах твоята обител.

 

- „Продължавай в звуци платонични" -

казваше, а после ме забрави,

искаше да бъда  романтичен,

че  това те прави толкоз млада.

Но в мен остави само това пиано -

скулптор на вълшебната ми мисъл,

с две ръце разпръсвах водопади,

но не знам в кое сърце се плискат?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тази музика наистина е "водопад" от красиви тонове!Продължавай да пишеш и да даваш на всички ни надеждата, че младите имат талант!
  • хареса ми
  • музиката е вълшебна! за нея ти благодаря!

    остави само "гола" и оправи "обитЕл".
    другите несъвършенства можеш и сам да ги хванеш...

  • Всеки път ме изненадваш, много си зрял за годините си!Харесах стиха!
  • Нещо много хубаво като композиция и стил, в акомпанимент на пиано...
    Поздравявам те!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...