За белия лист
580
0
1
ЗА БЕЛИЯ ЛИСТ
Листът бял пред мен стои –
тих, самотен, тъй достъпен.
Гледам го – не се бои,
сам, всред вятър непопътен.
Той пред себе си е чист.
Още с багри немилуван,
чака като млад артист
своя жребий развълнуван.
Няма в днешния момент
действие и мисъл жива.
Липсва му ангажимент,
ала има перспектива.
Знае също: в хубав ден,
с жаждата на някой болен,
той ще бъде украсен.
Но дали ще е доволен?
14.09.89
© Динко All rights reserved.
