За да изтрием сълзите
И тъжно буковете стенат,
протегнали ръце нагоре,
да сграбчат от небето къс за теб
и да ти го дарят с венци от клони
в мрака, там, където спиш...
Безшумно аз при теб ще се промъкна.
Ръката ти ще сграбча и със нея
по своето лице любов ще изрисувам.
На нямата уста листа ще сложа
за магия, после ще ги изгоря
и в извор ще ги скрия...
На сутринта, когато слънцето огрее
небето с лик неземен, ти, песен моя,
в него ще се вгледаш и ще откриеш
как при теб ще седна, за да изтрием
сълзите и в небитието да поемем
с клоните на буките...
© Криста All rights reserved.
