За да не бяга времето
Поспрях във сянка на една бреза.
около мене странна тишина е.
Помислих си: Защо? Кога ?
А толкова ми липсваш вече!
Неумолима съм пред себе си,
когато знам,
че някакво си време ни дели.
Година време само...
От онзи миг щастлив,
закътан някъде дълбоко в мене...
И мислено понасям се
в мечтите си необозрими.
Но реших!
Ще счупя всичките часовници.
Напук.
Да спрат.
За да не бяга времето.
Защото те сега са неизбежен елемент,
на времето са сложни постаменти.
И мислено единствено със тях
пренасям се при тебе.
За да усетя в мене как
преплитат се щастливите моменти.
около мене странна тишина е.
Помислих си: Защо? Кога ?
А толкова ми липсваш вече!
Неумолима съм пред себе си,
когато знам,
че някакво си време ни дели.
Година време само...
От онзи миг щастлив,
закътан някъде дълбоко в мене...
И мислено понасям се
в мечтите си необозрими.
Но реших!
Ще счупя всичките часовници.
Напук.
Да спрат.
За да не бяга времето.
Защото те сега са неизбежен елемент,
на времето са сложни постаменти.
И мислено единствено със тях
пренасям се при тебе.
За да усетя в мене как
преплитат се щастливите моменти.
© Нели All rights reserved.
