За да не бяга времето

Nov 16, 2008, 7:33 AM

Poetry » Love

703 0 15

Поспрях във сянка на една бреза.
около мене странна тишина е.
Помислих си: Защо? Кога ?
А толкова ми липсваш вече!
Неумолима съм пред себе си,
когато знам,
че някакво си време ни дели.
Година време само...
От онзи миг щастлив,
закътан някъде дълбоко в мене...
И мислено понасям се
в мечтите си необозрими. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

За да не бяга времето

Want to read more?

Random works