За Доби
Не бих живял без теб, без теб, мой сън, загубил се сред капчици на утринна роса. Не бих си и помислил аз какво ще бъде без твоята обсебваща снага. За миг или дори за цяла вечност, е невъжможно това според законите на любовта... С какви окови, с каква съдба ще задължиш сърцето си сега. Не бе ли то намерило свой дом сред люляци и мирис на липа в градината, посята от моята душа. Желая те каво виновен съм за това, или не вярваш ти на моите слова? Не бих и доживял началото или пък края, без твоята уста, жадувща за красота. За нея аз ще ти даря с червило с цвят по ален от кръвта, за да рисува онази красота в едно със мойте усни във ноща... Обичам те и те желая, както никой друг сега...
© Георги All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И това е хубаво
-
благодаря , но не успявам да го подредя както аз искам...аз сам го писал като стих...
-
Наистина е много нежно и звучи искрено, но не е стих.
Поне аз така го виждам. Поздрави.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
