tanq_mezeva (Таня Мезева)
1588 21258
Apr 16, 2018, 5:09 PM  

За двама 

  Poetry » Other
670 5 14

Приех съдбата. Ти да си далече,
някъде във паралелен свят.
Но чувствам те, макар обречена,
че с мен ще си до сетния ми час.

Кълбото се изнизва, аз го зная,
от болка обладано все по теб,
а думите ми, верни глашатаи,
свръзка ще са... от света нелеп.

Не ще ги спирам. Нека да говорят.
Да плачат, да крещят, да будят Бог.
Защото вярвам, че ме чуваш в Рая
и писането не е монолог.

Изгарям като сива вощеница,
но има ли го пламъкът в ноща,
ще паля, рожбо, таз душа, що иска
за двама да разпръсква доброта.

 

15.04.2018

© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??