За жените, които знаят кога, къде и как...
Далеч, зад арабската жарка пустиня
под небе, побеляло от южния зной,
край извор прохладен, цъфтеше градина
и в нея три рози прекрасни. В покой
и радост цъфтяха красивите Рози,
но тяхната хубост неземна, мълвата
донесе в богатите царски чертози
и властно монархът поиска: - В палата
да дойде една от сестрите, царица
да бъде. Аз казах! По царската воля
политна вестител по бързо от птица,
препусна сред пясък и камъни голи.
И първата Роза потегли, небето
над нея изливаше жарки вълни,
едва подир ден умореното цвете
достигна оазис: - С вода напълни
съдините празни – помоли пазача
на извора, младата Роза, но той
поиска в замяна листенце, обаче
отказа му розата. В прашния зной
потегли отново. На втория ден
едва, сред прахта се показа оазис
със сенчести палми и извор студен.
Но страж непреклонен пак извора пази.
И той си поиска листенце, и нему
годеницата царска отказа. Уви,
във всеки оазис през цялото време
докато към двореца през зноя върви,
на всички отказва красивата Роза
листенца. Накрая пристигна в палата
пред царя, но беше повяхнала, грозна
и той недоволен назад я отпрати.
Потегли и втората Роза. Когато
в оазиса първи пристигна, плати
с листенце и щедро напи се с водата
от извора бистър. По пътя почти
във всеки оазис листенца остави
красивата Роза. Накрая в палата
пристигна раздърпана, гола. Такава
видя я монархът и назад я отпрати.
Тогава най-малката Роза на път
през пустия пясък потегли сама
излъчваше огън и жупел денят,
а нощем пълзеше студена тъма.
Не даде листе на пазачите строги
ни в първия, нито в оазиса втори,
но в третия, вече, почти в изнемога
плати си, и цялата болка, умора
остави в студената, бистра вода.
Така освежено, през знойния пек
красивото цвете продължи, без следа
по стройното тяло. Бе пътят не лек.
Във всеки оазис пазачите строги
от Розата искаха листи, но тя,
им даваше само, когато бе много
безсилна. Пристигна. От всички цветя
в палатите царски тя бе най-красива,
и царят направи я своя съпруга.
И дълго живяха. И бяха щастливи.
Но вече това е история друга.
За нея четете след време тук пак.
А поуката, тя е, че в живота успяват
жените, които кога, колко, как,
кому и къде, знаят щедро да дават.
под небе, побеляло от южния зной,
край извор прохладен, цъфтеше градина
и в нея три рози прекрасни. В покой
и радост цъфтяха красивите Рози,
но тяхната хубост неземна, мълвата
донесе в богатите царски чертози
и властно монархът поиска: - В палата
да дойде една от сестрите, царица
да бъде. Аз казах! По царската воля
политна вестител по бързо от птица,
препусна сред пясък и камъни голи.
И първата Роза потегли, небето
над нея изливаше жарки вълни,
едва подир ден умореното цвете
достигна оазис: - С вода напълни
съдините празни – помоли пазача
на извора, младата Роза, но той
поиска в замяна листенце, обаче
отказа му розата. В прашния зной
потегли отново. На втория ден
едва, сред прахта се показа оазис
със сенчести палми и извор студен.
Но страж непреклонен пак извора пази.
И той си поиска листенце, и нему
годеницата царска отказа. Уви,
във всеки оазис през цялото време
докато към двореца през зноя върви,
на всички отказва красивата Роза
листенца. Накрая пристигна в палата
пред царя, но беше повяхнала, грозна
и той недоволен назад я отпрати.
Потегли и втората Роза. Когато
в оазиса първи пристигна, плати
с листенце и щедро напи се с водата
от извора бистър. По пътя почти
във всеки оазис листенца остави
красивата Роза. Накрая в палата
пристигна раздърпана, гола. Такава
видя я монархът и назад я отпрати.
Тогава най-малката Роза на път
през пустия пясък потегли сама
излъчваше огън и жупел денят,
а нощем пълзеше студена тъма.
Не даде листе на пазачите строги
ни в първия, нито в оазиса втори,
но в третия, вече, почти в изнемога
плати си, и цялата болка, умора
остави в студената, бистра вода.
Така освежено, през знойния пек
красивото цвете продължи, без следа
по стройното тяло. Бе пътят не лек.
Във всеки оазис пазачите строги
от Розата искаха листи, но тя,
им даваше само, когато бе много
безсилна. Пристигна. От всички цветя
в палатите царски тя бе най-красива,
и царят направи я своя съпруга.
И дълго живяха. И бяха щастливи.
Но вече това е история друга.
За нея четете след време тук пак.
А поуката, тя е, че в живота успяват
жените, които кога, колко, как,
кому и къде, знаят щедро да дават.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
