May 21, 2008, 8:30 AM

За класната

  Poetry
1.8K 0 2
 

Обичахме Ви ние, обичахте и Вие нас,

но за последното занятие настъпи час.

Последното хоро ще изиграем в малкия салон,

за последно ще говорим на ученическо-учителски жаргон.

За последен път гнева ти ще търпим,

на 600 метра с потта си ще платим,

последна осморка ще играем

и за оценки вече ще нехаем.

За последно със скок от място ще ни мъчиш

и с наслада двойки ще ни връчиш.

За последен път коремни преси ще броим - пет вместо една,

а ти за последно ще се правиш, че не забелязваш това.

Последно за екипи ще следиш,

последно на всеки неподготвен ще крещиш.

Отсъстващите ще запишеш за последно,

а присъстващите ще изгледаш гневно.

За последно ще ни се смееш иронично,

нещо за теб типично,

но пък и за последно ще ни се радваш,

за последно „симпатяги мои" ще ни казваш.

В сърцата си сме запазили място за теб,

от там излезе този малък куплет.

Двете сълзички е време да изтриеш,

не се срамувай, недей да ги криеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...