May 25, 2018, 7:28 PM

За майка ми

  Poetry » Civic
450 1 1

 ЗА МАЙКА МИ

 

На времето, когато аз бях малък,
за майчиния пещ аз се държах.
Тя ми отделяше от своя собствен замък...
Със страховете си така успях!

 

Приготвяше храните ни за къра
и пълнеше дисагите със тях.
и по програмата ни твърде стара
и аз с магарето край тях вървях!

 

Докато стигнем нивата предеше.
 На обед седнем ли тя пак преде.
а вечерта макар и уморена,
на стана бе дорде се предаде!

 

А зиме щом  вечерята отмине,
на шиенето тя се предаде.
Оправя коледното  скъпо свине.
Чорапите наплита и преде!

 

А почнат ли паскалите да свиват,
 тютюна кътан  да се продаде!
И всички своята умора скриват
дорде нощта за сън ги прибере...

 

О, майка ми е винаги на чело...
Над всички бди и дене и нощта,
И като страж стои със пушка смело,
да пази свойта челед и света!


20.11.2011г. София

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...