25 мая 2018 г., 19:28

За майка ми

457 1 1

 ЗА МАЙКА МИ

 

На времето, когато аз бях малък,
за майчиния пещ аз се държах.
Тя ми отделяше от своя собствен замък...
Със страховете си така успях!

 

Приготвяше храните ни за къра
и пълнеше дисагите със тях.
и по програмата ни твърде стара
и аз с магарето край тях вървях!

 

Докато стигнем нивата предеше.
 На обед седнем ли тя пак преде.
а вечерта макар и уморена,
на стана бе дорде се предаде!

 

А зиме щом  вечерята отмине,
на шиенето тя се предаде.
Оправя коледното  скъпо свине.
Чорапите наплита и преде!

 

А почнат ли паскалите да свиват,
 тютюна кътан  да се продаде!
И всички своята умора скриват
дорде нощта за сън ги прибере...

 

О, майка ми е винаги на чело...
Над всички бди и дене и нощта,
И като страж стои със пушка смело,
да пази свойта челед и света!


20.11.2011г. София

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...