За малко пак те приютих
В последния си стих те приютих.
За малко, колкото да се постопля.
Крилете, със които те достигах,
смалиха се, а и изгасна огънят.
Не искам да запаля друг,
защото няма как да си повярвам,
че мога да намеря звезден кът,
във който друг така да го обичам.
Че който стигне до върха висок
и плувал е във океаните дълбоки,
за него локвата е скок, подскок...
баирите не мамят със посоки.
Че който с ураганите флиртува,
за него вятърът е полъх само.
И нищичкото след любовта не струва
да се изпише дума подир дума.
Навярно само болката намира място,
но моята отдавна я надмогнах...
Оставих в спомени летящо ято
и сън, със който те достигах.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
