За миг дойдох
Пресичам нормите на този свят.
По еталон не мога да живея,
ще ти платя за всяка глътка смях
със сълзите, които във сърцето си люлея.
Че осмелих се с пролетни води
да рукна по лицето на земята
и слънцето във своите очи
пропуснах да танцува във зората.
За малко, колкото един живот,
дойдох да погостувам на сърцето.
Чрез тленното на огнена жарава
да разгадая смислието.
За мигове, разтварящи вратите
към вечността с пречудната светлиност,
наречените щастия в очите,
с любов в душата с име на отдаденост.
Миг само да подишам аромата
на люляците, спиращи дъха ми...
Във безизмерните пространства същността ми
да литне после след звездите.
И още миг с безвремие в дланта ми
да кацне малка, бяла пеперуда,
да трепне в нея слънчева дъгата
и аз да чуя дълго чаканата дума...
В която вятърът със нежност шепне
на времето по бързеите чисти
и в бурята, в която се преражда,
покълват истините на душата.
По еталон не мога да живея,
ще ти платя за всяка глътка смях
със сълзите, които във сърцето си люлея.
Че осмелих се с пролетни води
да рукна по лицето на земята
и слънцето във своите очи
пропуснах да танцува във зората.
За малко, колкото един живот,
дойдох да погостувам на сърцето.
Чрез тленното на огнена жарава
да разгадая смислието.
За мигове, разтварящи вратите
към вечността с пречудната светлиност,
наречените щастия в очите,
с любов в душата с име на отдаденост.
Миг само да подишам аромата
на люляците, спиращи дъха ми...
Във безизмерните пространства същността ми
да литне после след звездите.
И още миг с безвремие в дланта ми
да кацне малка, бяла пеперуда,
да трепне в нея слънчева дъгата
и аз да чуя дълго чаканата дума...
В която вятърът със нежност шепне
на времето по бързеите чисти
и в бурята, в която се преражда,
покълват истините на душата.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
