Apr 15, 2008, 8:33 AM

За миг дойдох 

  Poetry » Phylosophy
1145 0 16
Пресичам нормите на този свят.
По еталон не мога да живея,
ще ти платя за всяка глътка смях
със сълзите, които във сърцето си люлея.
Че осмелих се с пролетни води
да рукна по лицето на земята
и слънцето във своите очи
пропуснах да танцува във зората.
За малко, колкото един живот,
дойдох да погостувам на сърцето.
Чрез тленното на огнена жарава
да разгадая смислието. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??