Feb 26, 2008, 6:24 PM

За миг всичко се разпада

  Poetry
804 0 13

За един миг всичко се разпада

И сякаш щастието вече го няма

Забравяме за хубавите дни

И всичко в душата ни гори

Сърцето мъничко от страх тупти

Дали всичко ще се нареди?

Ах, как искам да е както преди

В красивите, безгрижни дни

да можех времето да върна

И лошото в добро да преобърна

Да има пак усмивки на лицата

Да грее пак любов в сърцата

Как искам пак да съм щастлива

И всичко лошо да подмина

Живеейки за хубавите дни

Ще чакам всичко да се подреди

И ще вярвам, че мечтите ще се сбъднат някой ден

Не след време… просто някой ден…


 

                                                                                Мая

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ем All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...