Feb 26, 2008, 6:24 PM

За миг всичко се разпада

  Poetry
801 0 13

За един миг всичко се разпада

И сякаш щастието вече го няма

Забравяме за хубавите дни

И всичко в душата ни гори

Сърцето мъничко от страх тупти

Дали всичко ще се нареди?

Ах, как искам да е както преди

В красивите, безгрижни дни

да можех времето да върна

И лошото в добро да преобърна

Да има пак усмивки на лицата

Да грее пак любов в сърцата

Как искам пак да съм щастлива

И всичко лошо да подмина

Живеейки за хубавите дни

Ще чакам всичко да се подреди

И ще вярвам, че мечтите ще се сбъднат някой ден

Не след време… просто някой ден…


 

                                                                                Мая

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ем All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...