За мойте малки, тайни изневери* ( анти стих)
За мойте малки, тайни изневери*
Когато тръгнах по пътя към тебе,
разбих един живот на прах и перли.
Когато си отидох от себе си,
събирах парченца жалка гордост.
Когато вървях срещу реката,
пристъпях леко по брега.
А той от тежките ми грехове се срути
и за облаци се хванах, за да не умра.
Когато от инат и смели копнежи,
полетях право към слънцето,
за да стигна нелепите си стремежи,
направих и двама ни нещастни.
Днес се реем като самотни врани,
гонещи безплътните звезди.
И чакаме всичките кървави рани
животът ни грубо да потуши.
А все още дори ни няма.
Художникът не ни е нарисувал,
чакаме един от друг да бъдем създадени,
а неподходящи боички някой купувал.
И все още сме само измислици свежи
на някой просяк заспал под звездите,
и сме само безбройни копнежи
на блясък от огледала из дните.
Когато тръгнах по пътя към тебе,
разбих един живот на прах и перли.
Когато си отидох от себе си,
събирах парченца жалка гордост.
Когато вървях срещу реката,
пристъпях леко по брега.
А той от тежките ми грехове се срути
и за облаци се хванах, за да не умра.
Когато от инат и смели копнежи,
полетях право към слънцето,
за да стигна нелепите си стремежи,
направих и двама ни нещастни.
Днес се реем като самотни врани,
гонещи безплътните звезди.
И чакаме всичките кървави рани
животът ни грубо да потуши.
А все още дори ни няма.
Художникът не ни е нарисувал,
чакаме един от друг да бъдем създадени,
а неподходящи боички някой купувал.
И все още сме само измислици свежи
на някой просяк заспал под звездите,
и сме само безбройни копнежи
на блясък от огледала из дните.
© Свобода All rights reserved.
