Във нашата държава,
за хора и предмети,
молебени се правят,
а също - водосвети.
Но аз, ще си призная
(макар да ме е срам),
молебенът какво е,
и водосвет - не знам.
"Молебенът е чушка -
прочетох от Волтèр, -
докато водосветът
по скоро е пипер!"
Приличат си понявга
нещата в този свят:
едното е "по шия",
а другото - "по врат".
Молебенът е белег
на сбъркана просвета;
на липса на култура
е белег водосвета.
© Ангел Чортов All rights reserved.
Атеистите, без да вярват в съществуването на Бог, пак могат да си живеят.
Разликата между вярващ и невярващ е, че вярващите вярват, длъжни са да вярват всичко, което говорят свещениците. Но "Ако свещениците имаха власт, те щяха да направят всички хора роби. Това те правят навсякъде по света!" (Тази мисъл я приписват на Волтер).
Вярата и упованието на бога е невежество и робство. Да си спомним Ботев: " ... ти, който учиш роба да търпи и да се моли, и храниш го дор до гроба, само със надежди голи!" (Ще добавя от себе си, че не Бог учи на това роба, а свещениците така го учат.
Да си спомним и разказът на Елин Пелин "Напаст божия" (не зная дали този разказ още се учи в училищата или под натиска на църквата е отпаднал).
Религиозноста е войнстваща и в настъпление.
А малко са войнстващите атеисти, а и гласът им се заглушава и не се чува.